Somebody That I Used to Know – Walk off the Earth (Gotye – Cover)
Една страхотна песничка, която много ме радва и е първата която си купих онлайн за 1$ иначе казано 1,50 лв
Насладете се
Малка нощна приказка …
Всеки проблем възниква главно от човека, главата му и по-точно мислите в нея.
Дали проблема ще засегне други хора, животни или само обкръжението на човека зависи от това дали е пуснал мисълта си навън.
Коя обаче е хубавата страна на този така наречен проблем?
Хубавата страна е, че точно този проблем понякога намира правилното си решение, което е решение не само на един човек. То служи за решение на много проблеми на хора, които дори не познават откривателя на решението.
Няма човек без проблеми. Всеки жив човек мисли. Колкото и да е спокоен, това е временно състояние само докато някоя щурава мисъл не завземе съзнанието му/й.
Понякога решенията на проблеми, които си създаваме са толкова прости и елементарни и най-вече са пред очите ни, че не ги виждаме.
Какво има в главата на човек?
Тук отговора вероятно е много прост – всичко! Като се започне от елементарни житейски мисли и се стигне до най-различни луди мисли, които дори са последвани от действия.
Реално всичко заобикалящо ни и решенията на проблемите ни са много прости с едно, НО ако се взимат винаги правилните решения живота няма да е толкова интересен.
Ако двама човека са свързани по някакъв начин и единият от тях вземе едно решение на примерен проблем касаещ него/нея, това решение може да повлияе и на свързаният с него човек.
Човек не трябва да съжалява за нищо. Все пак каква е вероятността грешния път да се окаже по-правилен след време от уж правилният, който сме виждали преди време. Може би е голяма ![]()
Всеки прави грешки, но не всички са непоправими. Трябва да се стараем да вземем всичко положително и полезно за нас от тези грешки, вместо да ги повтаряме. Вярно, че повторението е “майка” на знанието, но понякога е по-добре да не се повтарят
Любов – влюбване?!
Какво е? – никой не може да даде точно обяснение. Едно е ясно, че който е влюбен е загубен. Няма трезво мислене, много свежите и чисти мисли в началото се губят. По-късно всичко си идва на мястото, само зависи колко по-късно, че да не сме прекалили със загубването (вероятно на разум).
Много хора не забелязват и най-вече не оценяват това което прави любимият човек за тях.
Други правят много глупави неща за любимия човек, които им вредят на тях.
Разбира се има и компромисния вариант, както се казва 50 на 50. Където нещата са нормални и няма такава жажда в единия от двамата за грижи, доказване и т.н.
Най-важното е да има уважението между двамата придружено с трезво мислене.
Най – важното е човек да знае какво желае, и че желае ли нещо силно, ще го постигне!
Знаят ли какво искат представителите на нежния пол?!
НЕ!
или поне това може да се каже за повечето от жените.
Въпросът е обаче, че ако им се зададе точно този въпрос има оптимистки, които отговарят, че знаят и те не са малко…… (това няма да го коментирам)
Забелязал съм, че повечето искат идентични неща, целите им се почти едни и същи в живота. Спокоен сигурен живот, напрежението да е сведено до минимум , разходки и красиви моменти, подкрепа от любимия (надявам се взаимна). Да създадат семейство, деца примерно двечки да не е скучно. Някои харесват кучетата или котките, а други по-добре нищо да няма вкъщи ако е апартамент (което мисля е правилно да не се мъчи животинчето, освен ако не са рибки).
Имам честта да познавам доста момичета и да наблюдавам желанията им и стремежите в живота. Мога да кажа, че е много приятно защото много мислят за не толкова големи и непостижими неща, важното е да ги разбереш на време. Разбира се има и такива, които не можеш да ги разбереш дори и след 50 години, но и те самите не се разбират, затова по-добре да не се опитваме.
Едно е сигурно, че няма нищо сигурно и както жените не знаят точно какво искат, така и мъжете са заплетено кълбо от мисли.
Единственото нещо, което може да направи някой за да разбере, какво иска обекта на желанията му, е като бъде себе си открие душата си и не крие нищо, за да се почувства момчето или момичето сигурно с теб.
Класическо mountanbike спускане
Денят 23-ти май, час около 15 часа. Тъкмо бяхме пристигнали на хижа Здравец.
Преди да се спуснем по незнайния път решихме да хапнем.

След това минахме през хижарите и разбрахме където точно се намира пътеката за спускане.
Класическия път за нас, който се оказа и дооооста стръмен, а именно от хижа Здравец, до село Извор и след това до Храбрино.










И някоя снимка от спокойното село Извор
От село Извор много бързо (вече по асфалт) се спуснахме до Храбрино, а от там и до с.Първенец. Тръгнахме по околовръстното, но на пресечката за с.Марково се юрнахме нагоре, от там към с.Белащица – с.Брани поле и тогава вече в Пловдив ![]()
Общо изминати 40 километра със страхотни скоростни емоции.
Спускане хижа Здравец – Пловдив
Хубав слънчев ден, време е за следобедно спускане…
Качихме се в 17:00 на Здравец и от там по две гуми до Пловдив.
Пробвахме да си търсим маршрути за по-дълго каране и може би живот и здраве ще направим едно обхождане на Родопите по черните пътища.
Не се пропусна и да има някои снимчици.










Дано тези дни направим и по-голям преход , за днес 30 км стигат за час и половина








